Ето с какво да съчетаете витамин D за имунитет
Бременните и кърмещите дами, децата, възрастните хора, както и такива с хронични болести е добре да не постят. Много е значимо преди човек да тръгне да пости и знае, че има налично заболяване, да направи консултация. Ако преди поста човек е спазвал някакъв хранителен режим – било гладолечение, било диета, подлагайки се на спомагателни ограничавания, би могъл да изостри и да утежни хранителния си статус като доразвие дефицити, тъй като сега този пост се случва и в края на зимата. Това предизвестява доктор Мария Николова, диетолог и учител в Медицинския университет в София.
Дългосрочното прекосяване на растително основан хранителен режим не е безобидно. Постът по канон значи обилие от храни и зеленчуци, зърнени храни, грудкови зеленчуци, варива, сурови и несолени семена и ядки, маслини. Допуска се потреблението на риба, въпреки и по-ограничено. След края на постите изключените групи храни би трябвало да се вкарват една по една и в дребни количества, а не едновременно.
Експертът поучава да се комбинират разнообразни източници на малоценен растителен протеин – да вземем за пример бобена храна със зърнена храна и ядки. „ Защото протеинът е един от главните детайли, които следим, когато балансираме хранителния банкет. ”
Т.нар. детоксикация на организма е към момента незадоволително изследвана област. Идеята за детоксикиране залага главно на по-големи количества растителна храна с разтворими и неразтворими фибри, които работят очистващо. По-голямото количество фибри обаче могат и да „ изнесат ” от организма витамини и минерали – да вземем за пример калций, магнезий, желязо. Фибрите употребяват и доста вода, по тази причина при подобен модел на растително хранене би трябвало да се приема задоволително вода, предлага доктор Николова.
По време на зараза като актуалната от Covid-19 е значимо да имаме задоволителен банкет на мед, селен, желязо и цинк, както и на витамините А, С и Е, които имат антиоксидантен капацитет. Не бива да се подценяват витамините от група Б, изключително при високи равнища на стрес. Акцентира се върху витамин D поради имуномодулиращия му резултат.
Проучвания и данни от последните години сочат, че е значимо витамин D3 да бъде одобряван в комбиниране с различен мастноразтворим витамин – К2. Някои изявления настояват, че с цел да се задейства витамин D в нашия организъм, би трябвало да имаме задоволително магнезий, споделя Мария Николова. Джинджифилът съдържа биологично дейни субстанции, за които се счита, че имат подпомагащ имунната система резултат, сходно на куркумина, прибавя тя.
„ Но нямаме специфична диета, която да препоръчаме в изискванията на Covid-19 инфекцията, тъй че да се предпазим 100% от нея ”, посочи диетологът.
За да действа добре имунната ни система, тя би трябвало да разполага с задоволително количество пълностоен протеин – месо, риба, яйца, мляко и млечни артикули. Антителата са с протеинова конструкция.
Специалистите поучават в условия на изолираност да ограничим простите захари и солта. „ Високият банкет на добавена захар предизвика нашата имунна система, утежнява функционалността на имунната система. А в положение на изолираност доста постоянно от досада, при високи равнища на стрес, посягаме към разнообразни сладкишчета, пакетирани сокчета, кремчета. Не би трябвало. ”
Сега, когато имаме повече време, можем да се погрижим и за по-здравословното подготвяне на храната, счита диетологът. „ Варене, печене, задушаване. Да не се пържи, да не се панира. ”
Замразеното месо не е източник на бактериални инфекции и паразити, само че размразяването му би трябвало да се случва в ледник, не на кухненския плот, акцентира лекарят диетолог. Не бива и да прекаляваме с времето, за което съхраняваме месо във фризера или хладилника. Колкото повече мазнини съдържа едно месо, толкоз по-малък е срокът за неговото предпазване. " Трябва да се знае, че процесът на окисляване и на смяна на мазнините продължава, в това число при доста ниски температури от вида на минус 18, минус 20 градуса ", разяснява доктор Николова.
Дългосрочното прекосяване на растително основан хранителен режим не е безобидно. Постът по канон значи обилие от храни и зеленчуци, зърнени храни, грудкови зеленчуци, варива, сурови и несолени семена и ядки, маслини. Допуска се потреблението на риба, въпреки и по-ограничено. След края на постите изключените групи храни би трябвало да се вкарват една по една и в дребни количества, а не едновременно.
Експертът поучава да се комбинират разнообразни източници на малоценен растителен протеин – да вземем за пример бобена храна със зърнена храна и ядки. „ Защото протеинът е един от главните детайли, които следим, когато балансираме хранителния банкет. ”
Т.нар. детоксикация на организма е към момента незадоволително изследвана област. Идеята за детоксикиране залага главно на по-големи количества растителна храна с разтворими и неразтворими фибри, които работят очистващо. По-голямото количество фибри обаче могат и да „ изнесат ” от организма витамини и минерали – да вземем за пример калций, магнезий, желязо. Фибрите употребяват и доста вода, по тази причина при подобен модел на растително хранене би трябвало да се приема задоволително вода, предлага доктор Николова.
По време на зараза като актуалната от Covid-19 е значимо да имаме задоволителен банкет на мед, селен, желязо и цинк, както и на витамините А, С и Е, които имат антиоксидантен капацитет. Не бива да се подценяват витамините от група Б, изключително при високи равнища на стрес. Акцентира се върху витамин D поради имуномодулиращия му резултат.
Проучвания и данни от последните години сочат, че е значимо витамин D3 да бъде одобряван в комбиниране с различен мастноразтворим витамин – К2. Някои изявления настояват, че с цел да се задейства витамин D в нашия организъм, би трябвало да имаме задоволително магнезий, споделя Мария Николова. Джинджифилът съдържа биологично дейни субстанции, за които се счита, че имат подпомагащ имунната система резултат, сходно на куркумина, прибавя тя.
„ Но нямаме специфична диета, която да препоръчаме в изискванията на Covid-19 инфекцията, тъй че да се предпазим 100% от нея ”, посочи диетологът.
За да действа добре имунната ни система, тя би трябвало да разполага с задоволително количество пълностоен протеин – месо, риба, яйца, мляко и млечни артикули. Антителата са с протеинова конструкция.
Специалистите поучават в условия на изолираност да ограничим простите захари и солта. „ Високият банкет на добавена захар предизвика нашата имунна система, утежнява функционалността на имунната система. А в положение на изолираност доста постоянно от досада, при високи равнища на стрес, посягаме към разнообразни сладкишчета, пакетирани сокчета, кремчета. Не би трябвало. ”
Сега, когато имаме повече време, можем да се погрижим и за по-здравословното подготвяне на храната, счита диетологът. „ Варене, печене, задушаване. Да не се пържи, да не се панира. ”
Замразеното месо не е източник на бактериални инфекции и паразити, само че размразяването му би трябвало да се случва в ледник, не на кухненския плот, акцентира лекарят диетолог. Не бива и да прекаляваме с времето, за което съхраняваме месо във фризера или хладилника. Колкото повече мазнини съдържа едно месо, толкоз по-малък е срокът за неговото предпазване. " Трябва да се знае, че процесът на окисляване и на смяна на мазнините продължава, в това число при доста ниски температури от вида на минус 18, минус 20 градуса ", разяснява доктор Николова.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ